Няма за къде да бързам.
Няма при кого да ходя.
Няма за какво да споря.
Всички бързат край мен.
Душата ми се моли
за нежност и любов,
но сякаш няма ги край мен.
С ръцете си целуваш
предметите край тебе,
но тази крехка нежност
едва ли те крепи.
Със работа запълваш
загубеното време
и вярваш в своята мечта.
Където и да ходиш,
каквото и да правиш –
сияеш в блага нежност,
живееш в любовта.
Не спираш да мечтаеш,
желаеш да се слееш
с душата на едно дърво.
Няма за къде да бързам.
Няма при кого да ходя.
Няма за какво да споря.
Всички бързат край мен.
Душата ми се моли
за нежност и любов,
но сякаш няма ги край мен.
ТОДОР ЯНКУЛОВ