Очите знаят, не могат да лъжат –
душата светла извира във тях.
Очите, пълни с надежда, са делви
и жадният пие от тях.
Пролетта полудя.
Стъпки остави във снега от цветя.
Какво е пътят, пътуван без обич?
Какво в рискът без страх от смъртта?
Какво е болка без капка надежда
и вярата без любовта?
Мисълта, дивата,
влязла е в огъня сама, милата.
Какво е бъдеще в минало време?
Какво е щастие без свобода?
Какво е мисъл, родена без време
и истина без свобода?
Любовта, живата,
боса танцува по снега, милата.
ТОДОР ЯНКУЛОВ