Ти питаше дали съм тук.
Ти питаше, а аз не знаех.
Отрони се вечерен звук
по умореното ти рамо.
Каква мелодия дочух,
преди да падне там, където
горчиво сливат се в едно
брегът, водата и небето…
Запомних само твоя смях,
дошъл при мене твърде рано.
Ти питаше дали съм тук.
Обичай ме, за да остана.
ПЛАМЕН СИВОВ