Събирал ли си спомен по пътека? –
трошица по трошица, дълъг ден –
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.
И всяка болка тук е от зачатие
на ден, във който смее се светът –
далеч от всяка съботна разплата
и близо – на една молитва път.
Ще ти е нужна много жажда
да близнеш острото на всеки връх,
а после да останеш при реката,
да седнеш на затопления мъх,
където да играеш – все на лято…
Но е от гарван твоето перо.
Обичаното бързо натежава,
прогоненото връща се само –
да те намери, ти да го потърсиш,
а после да ви заболи –
ти тъжен си, когато го излъжеш,
то смее се, когато замълчиш –
Така се смеят старата пътека,
тревите и угасващият ден.
Ти също би се смял, ала е петък –
заплачеш ли, смехът ти е простен.
ПЛАМЕН СИВОВ