Вечно за някъде бързаме, нямаме време
гоним тревожни отчаяни срок подир срок.
Спираме точно на ъгъла дъх да поемем
не за почивка, а просто се готвим за скок.
Няма ли кой да ни каже достатъчно вече
къщата, службата просто инфарктен момент.
Бият сърцата ни, търсят посоки и вечер
щом ги заключим в малкия апартамент.
Защо се плашите, вдигнете чашите
до дъно пийте, от този прекрасен живот.
Ще свършат дните ни, времето с алчни ръце
всяка минута, любов ни краде.
Защо се плашите, вдигнете чашите
до дъно пийте, от този прекрасен живот.
Ще свършат дните ни, без да поемем дори
глътка надежда, и глътка любов.
Ето ме - спирам, усещаш ли моето тяло?
Искате, търсите някъде в лудия ден.
Вярвай ми, всичко ще стане в огнено бяло,
щом ме намериш и щом се докоснеш до мен.
Защо се плашите, вдигнете чашите
до дъно пийте, от този прекрасен живот.
Ще свършат дните ни, времето с алчни ръце
всяка минута, любов ни краде.
Защо се плашите, вдигнете чашите
до дъно пийте, от този прекрасен живот.
Ще свършат дните ни, без да поемем дори
глътка надежда, и глътка любов
глътка надежда, и глътка любов
глътка надежда, и глътка любов