Тони ДимитроваТи, аз и морето

С болката от вчера
в края на нощта,
аз от студ треперя,
бяга от мен съня.
Шепа обич синя
сбирам днес едва.
Ти къде отмина,
без море как живя?
В спомен бял потъвам
виждам там деца.
Моя смях, литва с тях,
литва с тях непонятно.
/но се спъва внезапно/
Връщаш се обратно.
Силен мъж си днес!
От момчето лятно
може би носиш вест.
Изгрев тих докосва
нашите следи.
Ден за теб, ден за мен.
Ден отново започва!
Нека тук където
тлееше тъга,
плисне смях щом сме пак,
Ти и Аз, и Морето…