Проклинах си живота,
вървях назад, а не напред
и падах от високо,
но не преставах да търся теб.
Сега пред мене ти стоиш,
не вярвам на очите си,
на яве ли те имам
или си само сън.
Ако една звезда си,
която носи любов и светлина,
не си отивай, недей, не ме оставяй,
ще се изгубя пак без любовта.
Но ако само сън си,
сън остани си, недей, не ме буди,
а погали ме и нежно целуни ме
да съм щастлив поне в съня.
Проклинах си съдбата,
обречен бях на самота,
но вярваше душата,
че теб те има, там по света.
Сега пред мене ти стоиш
и вярвам на сърцето си.
Напълни го с любов,
любов и светлина.
Ако една звезда си,
която носи любов и светлина,
не си отивай, недей, не ме оставяй,
ще се изгубя пак без любовта.
Но ако само сън си,
сън остани си, недей, не ме буди,
а погали ме и нежно целуни ме
да съм щастлив поне в съня.
Ако една звезда си,
която носи любов и светлина,
не си отивай, недей, не ме оставяй,
ще се изгубя пак без любовта.
Но ако само сън си,
сън остани си, недей, не ме буди,
а погали ме и нежно целуни ме
да съм щастлив поне в съня.