Чудото си стана сякаш нощ настана,
гледахме с тебе двама затъмнение.
Я го виж как чака слънцето луната,
сто години за целувка над Земята.
Абре, мила, абре, скъпа, прегърни ме!
Аз съм слънце, ти луната, целуни ме!
Припев:(x2)
Да с целувка сладка, па макар и кратка,
да ни подражава, купонът продължава.
Всеки да обича, много да облича,
да се люби и да пей, вино да се лей.
Ето пак се смее, слънцето си грее,
стана светло на Земята, на душата.
Стига вий не спете, гадже си хванете,
любовта си ви правете, никога война.
Абре, мила, абре, скъпа, прегърни ме!
Аз съм слънце, ти луната, целуни ме!
Припев:(x4)
Да се люби и да пей, вино да се лей.