Двайсет грама, има-няма,
една душа човешка.
Но откакто теб те няма,
мойта ????? е тежка.
Нямам сила да заплача,
нито крачка да прекрача.
И небръснат, и запуснат
като полужив се влача.
Припев:
Обади се да те чуя,
да те зная че си жива.
Обади ми се любима,
ако помниш че ме има.
Обади се да ти кажа,
че макар и двайсет грама.
В мен душата е голяма
и за всичко ти прощавам.
Обади се да ти кажа!
Лъгал съм те само като подготвих изненади,
пазил съм те като злато той за теб дали го прати?
А когато в лошо време нощем със колата тръгнеш,
казва ли ти като мене: ''Обади се като стигнеш!''?
Припев:
Обади се да те чуя,
да те зная че си жива.
Обади ми се любима,
ако помниш че ме има.
Обади се да ти кажа,
че макар и двайсет грама.
В мен душата е голяма
и за всичко ти прощавам.
Обади се да ти кажа!