Тони СторароСтуд

Ще ме топли, няма да ме топли
имам парно, нямам хрип.
Ще ме хване, няма да ме хване
този чужд, туземен грип.
Ще го спирам, няма да го спирам,
зима е, умрях от студ.
Ще го плащам, няма до го плащам,
да не съм напълно луд.
Студено е, лекарства гълтам в цели, цели шепи,
върлува грип, опасно е, той може да ме гели.
Дали да пусна парното, да взема ли ваксина,
решението вярното - на юг да замина. (x2)
Ще ме топли, няма да ме топли
имам парно, нямам хрип.
Ще ме хване, няма да ме хване
този чужд, туземен грип.
Ще го спирам, няма да го спирам,
зима е, умрях от студ.
Ще го плащам, няма до го плащам,
да не съм напълно луд.
Такава е дилемата: дали във втора градска,
или да влезе в схемата една гореща мацка.
Да цопнем в джакузито, водата да бълбука,
да си захвърлим блузите, е, аз оставам тука! (х2)
Ще замина, няма да замина,
вече ще ме топли тя,
Ще настина, няма да настина,
щом повикам любовта. (x4)