Всеки ден ми казват - вече си голяма,
а играеш още със деца на дама.
Пишеш по стените с тебешир,
влюбено мечтаеш до зори,
всички те познават и те подиграват.
Бях дете невръстно и подобни думи
сипеха се често тъй върху гърба ми -
ти учи с децата не играй,
в делниците свои не мечтай,
за игрите време все ще се намери.
Но никой от тях не знае как във нощта
тръгвам на път, късам цветя
и осъмва всяка пътна врата
с цвете от мен, с някакъв стих,
ей така подхвърлени от обич,
без която сме сами.
Казваха ми често ти бъди разумна,
знаем всяка обич времето лекува,
толкова е рано за любов,
а пред теб е целият живот,
за мечтите време, все ще се намери.