ТоникаОбич

Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо -
капризен, гневен и ревнив,
гледаш през сърдитото си рамо.
Не ме вини, не ме кори,
тежкият ти поглед ме смразява.
Едва, едва, думите преглъщам, думите горчиви.
Едва, едва, дните отминават дни немилостиви.
Луд съм, изумявам щом те видя
от любов изгарям, от любов изгарям.
От любов изгарям, цяла те изпивам
жаден все оставам, жаден все оставам.
Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо -
добър и нежен, и свенлив
топлиш ме през силното си рамо.
Не ме виниш, не ме кориш,
светлият ти смях ме напоява.
И как така всеки ден
по нещо в тебе аз намирам
И как така всеки ден
по-малко аз те преоткривам.
Луд съм, изумявам щом те видя
от любов изгарям, от любов изгарям.
От любов изгарям, цяла те изпивам
жаден все оставам, жаден все оставам.
Не ме виниш, не ме кориш,
светлият ти смях ме напоява.
И как така всеки ден
по нещо в тебе аз намирам.
И как така всеки ден
по-малко аз те преоткривам.