Избелели градове,
прашни улици - прегрети,
уморените домове
чакат вятър вечерен...
Пред вратата пак само
чака светлото момиче,
но за кой ли път досега
той не идва, не идва!
Тъмнината я сварва пак
с наведена глава
да стои дълго и без страх
във някой пуст квартал.
Ах, вечерният вятър,
ах, момчето вечерно,
къде ли двама тичат,
кой ги прилъска...