ТоникаАко Помниш

Ако помниш бе навън, бе навън, навън...
Една вълшебна вечер. (х2)
Ако помниш беше вик, беше сън,
все на нас наречен и на нас обречен.
Беше вечер синя и хубава топла, и тиха,
в нея двама млади и влюбени бавно се скриха.
Ако помниш една луна, бе над нас
и добра и строга. (х2)
И щурците пееха с пълен глас
чак до изнемога. (х2)
На-на-на-на...