Шум и песни над Хисар се носят,
руйно вино кат' вода се лей.
Тая вечер Калоян пирува
в чест и слава от победната война. (x2)
Не пирува само младата царица,
тъжно е навела тя глава.
Тайно тя от гостите в тъмница
при пленени Балдуин се озова. (x2)
И му дума: "Мили Балдуине,
все за твойта черна участ мисля аз.
Съгласи се, дай ръка си смело,
Търновград да напуснем в този час." (x2)
"Срам за тебе, българска царице,
срам, позор за целий български народ.
Не ми трябва твоята десница,
по-добре в тъмница роб да си умра." (x2)
"О, нещастни, наблагоразумни,
ти отхвърли моята ръка.
Но да знаеш, гарвани и псета
ще кълват месата ти, кръвта." (x2)