GeSt - Некъв Tip

Нек’ъв Tip
И пак, и пак се чудиш къде съм аз сега.
И пак, и пак будуваш до сутринта.
И пак, и пак се чудиш къде съм аз сега.
И пак, и пак будуваш до сутринта.
Искам още да те гледам, искам още да те дишам,
искам в нощите когато няма те да не въздишам.
Искам всичко онова.. Което гледаме по филмите сега,
историй перфектни за любов с много драма.
Мани го щастливия ти край.
Мене там мене ме няма.
Омръзна ми когато всичките се правим на дупета.
Броим услуги, но не броим човека –
което е най-голямото число.
Дали съм в Лозенец, в София, България или не.
Ако знаеш колко малко мене ме ебе.
За мене стига на вас да ви покажа
колко съм далеч от това да се откажа.
И пак, и пак се чудиш къде съм аз сега.
И пак, и пак будуваш до сутринта.
И пак, и пак се чудиш къде съм аз сега.
И пак, и пак будуваш до сутринта.
И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак.
И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак.
Стой, стой!
Нали когато вечер е, аз си лягам.
На мене стига ми само тебе да обарвам.
С ръце и с очи да те ограбвам,
с крак да ти повдигам ханша тласкайки те към мен.
Защото знам без тебе махам розовите очила
и виждам себе си, света като бледа светлина,
като блато в пустошта, риба без вода,
като пътник без мечта. Сееш се?
К’во от т’ва, че себе си наричам GeSt,
когато аз от тебе нямам вече ‘никва вест.
Тогава, поглеждам към света навън
и виждам всичко което аз не съм.
Молиш ли ме, молиш ли ме да ти върна.
Бледата луна и себе си да върна.
Сега ще гледаш мрачните лица навън.
Нали поиска да излезнеш от този сън.
И пак, и пак се чудиш къде съм аз сега.
И пак, и пак будуваш до сутринта.
И пак, и пак се чудиш къде съм аз сега.
И пак, и пак будуваш до сутринта.
И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак.
И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак.
Don Beaver и GeSt!!