GeSt - Моята муза

Вечер, навън е тъмно.
Всичко вътре в теб за мене иска да е будно.
Аз те вдигам и свалям лактите,
перверзно гледаш, но това са фактите.
Запалвам въздуха и хващам ти ръцете в плен.
От тоя огън всичко се тресе във мен.
Моя поглед и твойто тяло бебе.
Сега ги мачкам бавно, аре глей ме.
Повдигаш се на пръсти, аз обръщам те.
Придърпваш стола ли, аз не пускам те.
Твойто тяло топло е, мокро е.
Оh well, зад тебе вече господ е.
Седи мирно изключи главата си.
Натискам бавно изключваш сетивата си.
От твоят глас емоцията усилена,
със скорпион замеси се сега ще бъдеш жилена.
Тик так, тик так сърцето ми прави тик так до теб.
Не знаеш как, не знаеш как.
Тик так, тик так сърцето прави пак.
Във мееееен.
Later on, лежим един до друг поглеждаш ме.
В слабост мислиш съм, нали усещам те.
Ръце протягаш за топлина надяваш се,
Нали ти казах главозамайваш се.
Но скъпа моя ако помниш аз те предупредих.
За дубъли и фийтове не тряя се надяваш.
И че само ще останеш в моя стих.
Нищо повече от спомен избледняващ.
Всеми кърпичка избърши сълзите си.
Както вчера бършеше гърдите си.
Сега ме гледаш грозно искаш да ме унищожиш.
И стойки правиш, но не можеш да ме впечатлиш.
За мене ти си нищо повече от миг.
В момент на слабост един моментен вик.
След това си мойта муза,
а мойта муза има своя пик.
Тик так, тик так сърцето ми прави тик так до теб.
Не знаеш как, не знаеш как.
Тик так, тик так сърцето прави пак.
Във мееееен.
Тик так, тик так сърцето ми прави тик так до теб.
Не знаеш как, не знаеш как.
Тик так, тик так сърцето ми прави тик так до теб.
Не знаеш как, сърцето ми прави тик так.