Глория – Пепеляшка

Глория – Пепеляшка
Живееше в далечно царство
девойка хубава и мила.
Но с пепел тя била покрита,
хубостта й никой не виждал.
Захвърлена била в мазето
от зли сестрици и роднини.
За тях била една слугиня,.
Пепеляшка, казвали й всички.
ПРИПЕВ:
Умна и красива, с хубави очи.
За зла съдба на своите, на своите сестри.
Искрена и нежна, мила и добра.
Пепеляшка казвали й всички в града.
А в същощо далечно царство.
Царувал принц засмян и млад.
Сърцето му било самотно,
нищо, че бил толкова богат.
На бал поканил всички дами,
но своята сред тях не виждал.
Дарявал всяка със целувка,
щом стане, злетната обувка.
ПРИПЕВ:
Умна и красива, с хубави очи.
За зла съдба на своите, на своите сестри.
Искрена и нежна, мила и добра.
Пепеляшка казвали й всички в града.
Умна и красива, с хубави очи.
За зла съдба на своите, на своите сестри.
Искрена и нежна, мила и добра.
Пепеляшка казвали й всички в града.
Не знайно откъде яви се –
принцеса хубава, засмяна.
Получила една целувка
и златната обувка.
Но само приказка това е!
Не винаги в живота така е,
да срещнеш принца от мечтите,
докрай да са щастливи дните.
ПРИПЕВ:
Умна и красива, с хубави очи.
За зла съдба на своите, на своите сестри.
Искрена и нежна, мила и добра.
Пепеляшка казвали й всички в града.
Умна и красива, с хубави очи.
За зла съдба на своите, на своите сестри.
Искрена и нежна, мила и добра.
Пепеляшка казвали й всички в града.