Лунната

Аз съм тук и ще остана,
тук съм и ще излекувам твоята рана.
Как ще ме наричаш няма значение.
Важното е, че за теб направих изключение.
Цветовете на дъгата ще ти подаря ако останеш до мен.
Дори звездите от небето ще сваля, за да ги задържиш в плен
Искам само да си щастлива.
Знам че го мога колко си недоверчива.
И знам че ме искаш колкото и аз.
Позволи ми да напиша нашия роман с
хепи енд гарантирам ти.
За тебе аз умирам си.
И знам като клечка ще изгоря,
в твоите ръце ще изгоря.
Бих горял дестки пъти, бих горял стотици пъти,
ако съм, ако съм, ако съм във света ти.
Ако само аз захапвам врата ти.
Моя си, не мърдай от тука.
Ето казвам го, не ми пука.
Обичам те, да точно теб. Обичам те, да точно теб.
Обичам те, да точно теб.
И няма повече да се съмнявам в това,
колкото и да не искаш превърнах те в сълза.
Нека замълчим излишните думи.
Разплети паяжините в ума ми.
За да кажа това което искам ще ми отнеме хиляди луни.
А ние с теб играем двамата фигури на най-старата игра.
Плячка и жертва дебна те.
Атакувам свирепо и пленен съм не.
От пърхащи мигли, черният ти поглед и прочие.
От трапчинките и малко сладолед по твоята уста оо не!
Разтопен като лед на стол до теб безпомощно седя
и чакам строгата присъда без жури и съдия.
За джунглата няма правила. Звяра и красавицата са измислица.
На лист хартия запечатах те,
дадох ти живот и самочувствие.
Луд ставам сега до пропаста, до пропаста.
С цяло гърло да крещя.
Обичам те, да точно теб. Обичам те, да точно теб.
Обичам те, да точно теб.
И няма повече да се съмнявам в това,
колкото и да не искаш превърнах те в сълза.