MADMATIC & БОРО ПЪРВИ - #ДОСКИВ

MADMATIC:
Седя на тоя стол и си мисля
с к'во ли ще запълня тоя лист.
Имам нужда пак да се пречистя,
не че нещо ще се промени като съм чист.
Картината пред мен да избистря,бахти
не мога да наричам себе си артист.
Въздишам отегчен, отказвайки пратка на биийт
на поредния досаден онанист.
Писна ми от схемите дребнави и ронливи,
време е да добавя няк'ви твърди.
Пишат пак буцита ебливи,
трябва да се спра да се занимавам с няк'ви мърли.
Аверчето в кафето пак се сополиви
няма...............
Не съм виждал сестра си от две години,
дано не ми се сърди.
Пия и слушам възмездия на попи,
бия и избягвам премеждия през трофи.
Най - много след лъжата мразя философи,
гледам, винаги в очите как е (опиии).
Искам да имам дървото без сянка,
всичко щом барна със златна отсянка.
Движа и виждам останка след останка,
горкия ми град заприличал на паланка.
Къв е тоя бунт наш,
всеки тото пункт фраш.
На всяка спирка лафка,
на всеки хоризонт мираж.
Къв е тоя бунт наш,
стойка, фото бюст, ханш.
Усмивка, поглед, вежда,
хаштаг и после изрежда.
JB фалшив, LN фалшив
в черно облечен леко спортив.
Някъде на маса с махленски колектив,
времената розови, денят е сив.
Морски живот пра'й всеки крив щастлив,
на бийт като щифт, сив като див.
Молеца Захари Бахари и а'ре доскив, а'ре доскив.
Припев:
Твойто довиждане превръщам го в сбогом!
(аре доскив) x3
БОРО ПЪРВИ:
Цял живот бягам от драмата
и в следата съм пак, ба'х му мамата.
..................................
време е да блуждаеш, що'то тичам и към края.
Поредната рама дава наслада
и мисля само така им се пада.
Няма как да стане мой, че няма,
да вярвам в тия думи повече няма.
Карам бавно, до долу смъкнати стъклата,
не за друго има много пишлемета в мъхалата.
Не знаеш какво ми е в главата,
вечер като във гърба ми е кревата.
Всеки люпи семе, обсъждат тъпи теми,
докат' снима схеми, ума му не задреме.
Гледам пак хули родината ми гея,
чакай малко ти с к'во си допринесъл за нея.
К'во ми се оплакваш, к'во ми знаеш много,
к'во ми правиш оф,изчезвай готово.
С тоя див хаштаг, обявявам ги за жив ташак.
Имам карта не ми трябва пачка,
Мада,Боро кара ги да ачкат.
За звучението чета разни становища,
мътните води нали не раждали чудовища.
От рапа си правим гурме,
с размерите на чеверме.
Бийта изпечен с кюфте,
вдигам ги не за сефте.
Записваме ги за .....,
говора мек кадифе.
Искам си детската невинност, сметката на плюс,
...... на минус и кметът ни наплют.
И един въпрос като гръм ме удари.
Дали тези с лъскавите аксесоари
щяха да се спасяват като на сафари,
ако бяха чели записките на Захари?
Тия не ги тача, будя сенки в здрача,
имам твърде много болка, за да мога аз да плача.
Често сме нечестни, припознаваме се в песни,
всяка една от тях права я точно за шест дни.
Припев:
Твойто довиждане превръщам го в сбогом!
(аре доскив) x3