Сънни коне-Д. Добрев, В. Василев

В съня ми се втурват коне… Поне
бесни братя в бял полет да бяхте почакали
със тези подкови и тракане.
И всяка нощ ме спохожда сънят: денят
вече го няма, топи се… Защо ме оставя
в тъмен безкрай да се давя?
Конете красиви са диви. Сиви,
черни до болка и бели до сребърен крясък.
Пътя превръщат във пясък.
Пътят ми, щях да забравя, бавя
се в него, а бързам. Нерви пулсират,
мигове мъртви извират…
В съня ми са тъй далечни, вечни
коне – зверове и човечни и вече не знам:
кой ли ги праща от Там?
Сънни коне…