SnakeTooth - Requiem for a Monster

Реалност подлагаща ме пак на изпитание,
страдание безкрайно за болното подсъзнание..
А наказанието води ли към покаяние?
И то ли се превръща вече в моето призвание?
Създание с желанието да е човек само,
създание не получи от това проклето право,
Създание което кой ли вече не предаде,
но вече съм Чудовището, което ти създаде!
И нека, аз съм злия, нека аз да съм врагът,
и ме разпнете също както Бога си без съд
без право на помилване и без едничак шанс,
добре кажете в мене ли е Звяра или в самите вас?
Палете кладата.. сам ще застана на нея
дори ще пея, ако с това душите ви ще сгрея
и обещавам в пламъците да изчезна целия
съмнения да не останат, аз ще съм последния!
Най-грешния,безутешния и вчерашния, и утрешния
ден са част от днешния..
Даже и безгрешния ви Бог намерил своя ад,
във своята любов към вас и творчният ви свят!
И нека съм отрепка, нека съм презрян,
но вече свикнах с болката да бъда неразбран,
но моля се да свикна вече с лицемерието.
А в жертвопринушението ли е спасението?
Нека луд бъда, нека съм обсебен,
нека изгубя се в Ада и да не бъда намерен,
но верен ще остана и чист пред съвестта си,
и кръста си ще нося за това чак до смъртта си!
Нали това ми е съдбата, това се иска от мен!
Да нямам свобода и пак да се лутам във плен.
И ден след ден, години, векове наред
да нося болката, че някога бил съм човек!
И нека страдам, нека поема цялата вина.
Нали това е кармата на чудовищата?
Да бъдат мразени,газени,презирани
и за разпит и назидание пред хората убивани!
Но винаги ще имате нужда от зверове,
за да преписвате на тях всичките си грехове,
и да ги съдите за собствените си недъзи,
бездушни сноби, заровени вече от плътта си!
А радостта си и мъста зарових при сърцето,
но винаги ще помня и вярвам в обещанието,
което дадено ми бе и моля се,
надеждата чудовишна да не ме подведе.
Човека в мен умря, така че не палете свещи
а закълнете мислите ми и мечтите грешни,
но храмове рисувайте със образите свои,
герои отстояващи покварени устои!
"А толкова ли много пожелах?
Една усмивка, но явно бе грях!"
И НЕКА ЗВЯРА БЕ ПРОКЛЕТ ЗА ТОВА,
ЧЕ НИКОГА НЕ СПРЯ, ЧЕ ПОВЯРВА В ЛЮБОВТА!
"А сега, заравям във пръстта,
при сърцето и своята душа"
И НЕКА ДА ИЗЧЕЗНА ДОЛУ В ДЪН ЗЕМЯ,
ЗАЩОТО ОЩЕ БОЛКА ЕДВА ЛИ ЩЕ ПОНЕСА!