Все едно

Понякога в главата ми е като в мъгла,
с единствената мисъл толкова зла.
Сигурен съм този път за мен е дошла,
щом някъде у тъмното ми вика ела:
И като подпалвач огънят ме издига,
като изнудвач от изгубена книга.
Като ездач яздещ към Висшата лига,
като пазач пазещ с бокс и верига.
Пред олтара на св. Петър,
държа двата катинара.
Ела с мене в сърцето на пожара,
където палят дори метафорите.
Винаги съм бил в битките като гладиаторите,
но с тези глупости ще минавам през трудности.
Главата ми е в епицентъра на всички лудости,
присъствието ми носи неприятности.
Съдбата гадости - изпадам в крайности,
живот,погубващ се в потайности.
В който няма място за случайности,
нямам право да хленча,да сълзя.
Да ме ритат да пълзя с наведена глава,
ВЪПРЕКИ ТОВА МАЙКА МУ ДА Е*А ЧУВСТВАМ СЕ ТАКА:
Припев:
Как,как,как,как,как ? - Все едно съм победител
Как,как,как,как,как ? - Все едно съм победител(кажи го пак)
Помня дните,когато залягах и бягах,
опитите,когато ръцете си протягах.
За да хвана момента,но все отлагах,
бях сред ла*ната и кашите в които попадах.
Бях тук когато слънцето изгряваше,
пак съм тук , гледам го как залязва.
Виждах как времето ме изпреварваше,
но сърцето ми не спря не се отказваше:
Като след бомба(БУМ) оставам развалини,
в плиткият ти мозък обвит в пелени.
Изпит от мечтите за слава и светлини,
разбит при първата буря в онези планини.
През които преминах по няколко пъти,
събудих те с музиката.
А кошмарът от сънят ти,
е лириката схващаш ли приликата.
А разликата е в практиката,
това е моят момент нека му се насладя.
До коленете в цимент зная как да полетя,
в моето небе което сам ще осветя.
Не ме е*е,но с това нещо ще те изпотя,
остави да продължа да срина стената.
На себе си го дължа,
така усещам свободата.
Бях надолу с главата до гушата в ла*на потънал,
ВЪПРЕКИ ТОВА МАЙКА МУ ДА Е*А ЧУВСТВАМ СЕ ТАКА:
Припев:
Как,как,как,как,как ? - Все едно съм победител
Как,как,как,как,как ? - Все едно съм победител
(кажи го пак)
subs by: Star_7