Валентина ДеспотоваПровикна се у селото Недината майкя

Провикна се у селото Недината майкя:
– Моя Неда е убава и много работна.
Заран стая по пладнина грàдина да вади
вечер пà по месечина седенки си кладе.
В годината ѐднаж пѐре – два чорапа плѐте
цела зима слънце тражи – сенките през лете.
На нивата сѐ за нея мотиките лоши,
на чешмата кà отиде – стомните че строши.
У разбойо кà улезне – нишките покине
очите ѝ сѐ на пъто – гледат кой че мине.
Убава е моя Неда – селото говори,
кой ли ерген с моя Неда жив че се изгори!