Бях пил вино, вино и ракия,
страх ма беше да са не напия.
Конче яздя, конче аджамия,
аз го карам към гора зелена.
Аз го карам към гора зелена,
то ме води у момини двори.
Конче тропа, калдаръми троши,
а момата сладко е заспала.
Не излезе хубава Калина,
най-излезе старата и майка.
И на момко тихом проговаря:
"Я си иди откъде си дошъл!"
Я си иди откъде си дошъл,
че Калина сладко е заспала.
Че Калина сладко е заспала,
заспала е, няма да я будя!