Коледа пак ми донесе спомени, пълен чувал,
пак си на седем, гушната в мене, пишеш на стареца бял.
Пазя дори твоя снимка, точно от онзи момент,
с бялата рокля като снежинка, с паднало зъбче отпред.
Припев:
Още си моята снежинка, мое голямо дете,
само с твоята усмивка светли са Коледите.
Винаги ти си което чакам с обич безкрай,
винаги първа в сърцето, ти си ми празника знай.
Знай че днес са различни коледните ти писма,
но от години в моите пише „Ти да си пак у дома“.
Старецът бял се надява пак да намине у нас
и да го питаш както тогава, той ли е или съм аз?
Припев:
Помниш ли как елхата у нас с мен украсяваше ти,
знаеш ли как това ми липсва, знаеш ли, знаеш ли?
Припев:
Винаги първа в сърцето, ти си ми празника знай.