Веселин МариновСпомен от стара любов

Дали беше онази усмивка.
Може би не бих те познал.
Моя стара любов, минаваш краи мен.
"Добър ден любов. Добър ден!"
Не очаквах сега да те срещна.
Затова ли така се смутих?
Затова ли мълчим?
Че усетихме как сърцата трепнаха пак.
Припев:
Есенен дъжд от спомени,
в мен звъни, в теб звъни.
Есенен дъжд от спомени,
за старите щастливи дни.
А как летят годините?
Вече не сме предишните,
но в очите ще носим с теб доживот
светъл белег от стара любов.
Ти разбираш и аз го разбирам,
мина златното време за нас.
Ала старото злато на спомена ни,
ще топли студените дни.
Припев: (х2)