Веселин МариновТи си любовта

Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
колко лудо вино аз от благи думи пих.
Колко дълго чаках само, моя вяро и измамо,
ти да дойдеш като стих.
Само тебе виках, само двете ти очи,
само песента за тебе в моя сън звучи.
Любовта е вечно млада, любовта е вечна клада
и от щастие горчи...
Ти си любовта, признай,
ти за двама ни поне.
Ти си любовта открай -
днеска казваш да, а утре - не.
Колко силно влюбени дотук да сме били,
любовта поравно никога не се дели.
Знай, единия обича, малко повече обича
и до гроба го боли.