Преди много, много години,
когато баба ми била дете,
имало една песен, която всички обичали
и пеели, ето така:
На-на-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на
Представи си, како Пено, живо пиле да умре,
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -
възкачил се на небето, и какво ли там видял?
Ангели крилати играят бейзбол,
черни дяволи рогати вихрят се във рокендрол.
А стига бе!
На-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на
Две кебапчета крилати христоматия четат,
скелет костите си клати и ги слуша как дрънчат.
Три прасета заблудени возят се на БеЕмВе,
сто кокошки разярени гонят смотано теле.
На-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на
Вържи магарето на завет, под колоните на ЦУМ.
Дали на тебе то прилича? Ще си го кажеме на ум.
По реката плуват глисти и си хрупат зеленчук,
кой каквото ще да мисли - песента ни е до тук.
Край.
Край.