Xplisit и G-MelДо смъртта

(Xplisit):
Навънка пак е тъмно,луната е изгряла,
И музата да пиша рими пак е долетяла,
май така ми се струва.
(G-Mel): Почвам да римувам.
(Xplisit): Но кат други тъпи рапъри аз не се надувам.
(G-Mel): До края на света,искам рими да редя,
(Xplisit):
Микрофона на уста,няма аз да спра,
Копелета разберете,че за всичко в живота се отпуска няква квота,
А после хвърляш топа,
?!? пиша тази песен,мислейки за теб,
Спомняш си че слушахме я двадесет подред,
В твоята кола,късно през ноща,
Палехме със нея и поредната трева
Обичахме ме я да,спомням си това,
G-Mel,Павел,ти и аз,
Playaz до смъртта
Оставихте следа,да в моята душа,
Хоумита завинаги,до края на света
Припев:
Ще римувам сутринта,
Ще играя вечерта..
Ще съм play-a до смъртта
със тревичка в уста
и със пичка под ръка.
Ще живея за мига.
(G-Mel):
Само Господ може да ме съди,запомни,
и играя аз играта,и не спазвам правилата.
Мъжко сърце,бие в моите гърди,
ебаваш ли се с мене хващаш бързо ти гората.
(Xplisit):
Ако искаш да ме видиш,съм лесно откриваем,
моят стил за вас е свободно избираем.
След 12-тата текила се превръщам в горила,
мила, никоя жена моето сърце не е разбила.
(G-Mel):
И така след смъртта съм playa вечността,
към Рая отреден се приближавам всеки ден.
Без мен светът ще си е същия,
Може би, нали?
Ела ми ти на гроба и с усмивка си спомни
Затова което пеех, как плачех и се смеех,
Да пея аз копнеех, римите си леех.
(Xplisit):
Ще лежа тогава два метра под земята,
а света ще си спомня за името в играта.
Припев:
(G-Mel):
Господи, моля те, душата ми спаси,
аз ще умирам в съня си, недей ме ти буди,
а ангел от небето ти към мене изпрати,
да ме вземе той нагоре,към Райските врати.
(Xplisit):
Това е молитва,малка,преди да заспя,
копеле не искам аз в Ада да горя.
Паля аз тревата,за да полетя,
долу на земята аз искам да седя,
а светът за мен е просто театрална сцена
и за всеки шибаняк има роля отредена.
Как я изиграваш те отличава от тълпата,
или си играч,или си дълбоко в лайната
Разбираш ли сега,защо няма правила?
Разбираш ли защо,липсва честноста
и така ще си бъде,чак до края на света,
затова ще си остана playa до смъртта.
Припев:
(Xplisit):
Хората живеят само с единствената цел,
портофейла да направят възможно най-дебел.
Но не не пиша рими аз за слава и пари,
просто ей така, любов се нарича, май нали.
(G-Mel):
А какъв си ти бе,да ми говориш за патлаци?
Какви си мислиш че сме ние,някакви тъпаци?
Само аз имам два - запазени за теб,
продължаваш да говориш,и гушваш ти букет.
(Xplisit):
Българска кръв,тече в шибаните вени,
а те, не знаеш, колко са големи.
Затова не се ебавай, не се подигравай със смъртта,
че лесно мога да те докарам, до ръба на лудостта.
Със 38-ми калибър опрян в главата,
кой сега е най-големия, а?
Нека да добавя:
Живота ти на лента, пред очите преминава,
и усещаш как бързо смъртта ти приближава (копеле)
Припев: (х2)
До смъртта, до смъртта...
До смъртта, до смъртта...
Копеле, аре да се махаме оттука.