Яни ТоневЕдна любов

Имах аз една любов, за която бях готов,
дори приятелите си да забравя.
Всичко тръгна с нас така, срещнахме се на шега,
в онази лятна нощ на брега.
И ето връхлетяни любовта, една година мина ей така,
усеяна от радост и мечти, дори забравили приятелки.
Звънеше денонощно всеки ден и всичко дава само да е мен,
но нещо стана в моето сърце, началото на края идваше.
В мен угасна любовта, като падаща звезда,
тя усети безразличието в мене.
Просто тихо измълви, ако си отидаш ти,
край за мен живота свършва запомни!
Не се измъчвай мила чуваш ли, отвърнах много тихо през сълзи,
не се затваряй в себе си така, помни че ще намериш любовта.
Която неуспях да ти дам, сега е по-добре да бъда сам
и само за едно повярвай ми - живота продължава разбери.
Вече обърнал гръб да си тръгвам и я чух да казва?
-Никой няма да допусна в сърцето си,
ще живея само и единствено за теб.
И много малко след раздялата, разбрах че някой друг обикнала,
колко късно вечер и звъни да и каже - "Мило липсваш ми!"
Но аз не я опреквам за това, дори се радвам че ме преживя,
дано получи истинска любов, поне веднъж щастлива в тоз живот.