Вървя по пясък
и със всяка крачка повече потъвам,
щом не си до мен...
Не питай как съм -
полужива чакам да се върнеш тук,
полудях съвсем!
Вървя по тръни
всеки път, когато името ти чуя...
Как да залича онези думи,
че си тръгваш и оставяш ме сама -
ето, пак лъжа!
Припев:
И сто лъжи да хвърлиш ти в очите ми,
до кръв ще те обичам!
Нека нищо да не виждам!
Нека да боли!
И сто лъжи да хвърлиш ти в краката ми,
ще ги прескоча всички!
Сто и първата лъжа е,
че без мене по-добре ще си.
Разбихме всичко,
всеки спомен като нож на две ме реже,
ала парчетата лепя...
И те обичам,
но не казвай, че си по-щастлив сега -
ето, пак лъжа!
Припев:
И сто лъжи да хвърлиш ти в очите ми,
до кръв ще те обичам!
Нека нищо да не виждам!
Нека да боли!
И сто лъжи да хвърлиш ти в краката ми,
ще ги прескоча всички!
Сто и първата лъжа е,
че без мене по-добре ще си. (x2)