ЮнонаНе съм забравила

Отдавна вече всичко съм простила,
и болката в душата ми премина.
Днес пак с тебе съм щастлива,
но не напълно, а на половина.(2)
Не съм забравила...
Няма ли да се побърквам? Сън не ме лови.
Всяка втора, трета, пета знам, че иска с теб да спи.
Как от тях да те опазя, само мой да си?
Те са много, но за мене ти единствен си.
Няма да ти кажа дума крива,
при Господ всеки своя сметка има.
След тази рана пак останах жива,
но не напълно, а на поливна.(2)
Не съм забравила...
Няма ли да се побърквам? Сън не ме лови.
Всяка втора, трета, пета знам, че иска с теб да спи.
Как от тях да те опазя, само мой да си?
Те са много, но за мене ти единствен си.