ЖарДъжд

Вали дъжда,
вали над пътища прашни
вали,
вали над жълти ливади и ниви,
над скали и осои и
над голи бърда,
над хора нещастни,
над хора щастливи,
над мислите мои
и плува надолу към безните букови листи,
трава и дрипи
и окапали съчки.
Дъжд вали, вали
и земята се буди,
земята се чисти от всичко ненужно и гнило.
Припев:
Дъжд вали
и облива с прохлада светът необятен и тръпен
вали
и над хладни вълни
по лицето ми пада,
в гърдите ми капе/2/
Вали дъжда,
аз дълго се вглеждах за него,
аз чахаш, чаках,
страхувах се и плаках,
аз чаках,
чаках през дни мразовити
и нощи свирепи
долавях шума му,
страхувах и плаках с протегнати шепи.
Дъжд вали,
ах нека вали,
да измие да снеме от моите плещи прахът на лъжи,
заблуди и златното семе, заспалото семе под лявата
гръд да събуди.
Припев:.../2/.