42Колко още...? (в памет на Малчо)

Нося голяма болка във малкото си сърце,
Търсейки някакъв начин тя да спре.
Вървя напред здраво стъпил на земята.
Време е сега(момента)да си излея душата.
Мир на праха ти Малчо в небесата,
молим се на Бог,който ражда болката във сърцата.
Защо така?Прибира и невинни,но и невинните грешат!
Господи прости ни!
Научих новината - изтръпнах,пребледнях!!
Беше 3:00 часа,когато последно те видях!!
Вървях към теб бавно напред,
носейки в ръката си прощалния букет.
Исках да станеш от там с мен да те взема,
да пием бира,бях тогава с Гамена.
Мъчно ми става със всяка следваща рима,
теб те няма Малък,няма те вече година.
Припев:
Колко още сълзи ще бърша от лицето си?
Колко болка ще нося в сърцето си?
Но винаги ще те помним,където и да си!
Почивай в мир Малчо!!!
Ти заслужаваше това е за тебе брат ми!!!
Гордееше се с нас казваше,че сме златни!!!
Помня братле каза ми - Здраво се дръж,
ти си от 42 - стой като мъж!!!
Хей знаеш ли в даскалото как се разбихме?
Беше рожденият ти ден - За тебе пихме.
Всеки изливаше по-малко от своята бира,
в твоя чест Малък и все още не спира.
Всички говорят,че си на добро място.
Всеки така казва,без да им е ясно!
Единствено ти си знаеш как е там.
На небето Малък надявам се не си сам.
Не ти отиваше,да бъдеш тъжен братле.
Винаги си бил с усмивка на твоето лице.
Това е моето писмо,пращам ти го - СБОГОМ!!!
Почивай в мир Малчо!!!
Казвам ти последно СБОГОМ!!!
Припев:
Колко още сълзи ще бърша от лицето си?
Колко болка ще нося в сърцето си?
Но винаги ще те помним,където и да си!
Почивай в мир Малчо!!!
Съвсем обикновена история,знаеш Малчо,
познавах те от брат ми,
-Виктор,Стефан и Данчо.
Но знаеш ли?Ние сме малки частици,
От морето сълзици,
за теб скърбящи под небето от звездици!
Където вярвам си сега,и се усмихваш.
Но,брат ми тъжим,и наистина ни липсваш.
Не можем да го поправим,но чрез спомените за теб,
поне за малко да те изправим.
И си спомням за онзи далечен Майски ден,
във който за последно видях Павлен.
Изкачваше баира към квартала,
изглеждаше ми тъжен и толкова изморен.
Усмихна ми се,и попита накъде отивам?
Почиайте в мир! Сега за вас разливам!
Колкото и години да минат,
едва ли докато сме тук някой от нас ще ви забрави!
Припев:
Колко още сълзи ще бърша от лицето си?
Колко болка ще нося в сърцето си?
Но винаги ще те помним,където и да си!
Почивай в мир Малчо!!!