42Нова Страница

Посвещавам тази песен на моя верен брат Манол Терзиев ! ! ! Благодаря ти, че те има !
42, РЕДЕНЕТО, ЧАСТ 2
THE WALKING DEAD
Поне за малко остави ме сляп и глух,
и аз да кажа “не видях, не чух“.
Очите си затварям и си представям,
че откривам себе си, на място се поставям,
което значи, че добре се справям, грешки не повтарям
а те малко, едва ги долавям дори забравям,
че съм бил предаван, ставам не да руша а да създавам
не бягам а тук оставам, не ги вбесявам, не ги влудявам
напротив – карам ги да се усмихват,
гласовете ми в главата утихват.
Покой, за един герой на който гледат с доброото направил добро,
но в един момент реалността на вратата ми блъска
и като с ледена вода по лицето ме пръска.
Живота ме блъска, събуждам се опитвам се, да не се предавам
и осъзнавам, че:
Припев:
Време е да се изправя на крака.
Време е да отворя нова страница.
Исках да взимам, не пазех това което имам
за това – на парчета се събирам. Х2
Сега съм само аз (само аз) и празна стая,
измина по-малко от час (по-малко от час),
а времето така се забавя.
Опивах се да се справя (на сън)
опитвах и да забравя (о знам)
няма да е лесно, но ще ме откриеш някъде там.
Вземи частица от мен и я отнеси,
вземи ме в мислите си и се понеси.
Чувах често “Виновен си“,
знам, че винят този който по-голям,
защото само той има сърце,
а останалите като овце след него се лутат,
но когато пада не помагат – и те го бутат.
Не ме търсиш отпред, но знаеш, че не съм последен.
Толкова животи, а бях едва на 27.
Припев:
Време е да се изправя на крака.
Време е да отворя нова страница.
Исках да взимам, не пазех това което имам
за това – на парчета се събирам. Х2
Сега съм само аз и празна стая, измина по-малко от час, а времето така се забавя...