42Денят в който си тръгна от мен

Глупаво е да бягам от самия себе си
Опитвайки се да хвана съдбата в ръцете си.
Тя знае, как да се изплъзва,
толкова съм изморен, но не ми омръзва.
Да се изправя след като съм паднал,
отново да излея душата си в моето слово.
Казах й че ако замине, всичко ще свърши
и тя се остави чуждо мислене да я прекърши
Но аз знаех за лицемерието заседнало в сърцето й,
затова не вярвах на сълзите върху лицето й.
И си тръгна на четвъртата година,
сподели го с дядо ми, но вечерта почина.
Исках да го събудя, но съм просто човек,
затова на сутринта го прибрах в ковчег.
Гледам през прозореца- майка се връща,
посрещам я, а тя плаче и ме прегръща.
Най-накрая дядо ми събра, но за съжаление,
за кратко, за собственото си погребение.
Случи се в онзи скапан ден,
денят в който си тръгнаха от мен.
Припев:
Вярвай ми, зная че боли,
но аз си тръгвам (аз си тръгвам)
и си отивам (и си отивам)
Вярвай ми, зная че боли,
но аз си тръгвам
и си отивам
Но пази малка част от сърцето си за мен
И ме носи в него до последния си ден,
а след това ще бъдем заедно, но в друг свят,
а сега е време да напуснеш моя ад
И да ме оставиш да горя сам,
сърцето ми трябва за друго,
не можах да ти го дам, но не тагувай,
продължавай напред,
щом ти се усмихваш, значи всичко е наред
И някой ден ще се върна в сърцето ти, или душата
Дали съм на небето или под земята,
ще се върна, само ако ти го желаеш.
Ще бъда винаги до теб, но ти го знаеш.
Спокойно не почувствах нищо, просто заспах.
Вървях към светлината и повярвай там ги видях.
Бяхме всички събрано със усмивки,
без сълзи и без рани.
Почувствах се толкова спокоен, щастлив дори
Без моите нерви долу и без мисли за пари,
но ти не бързай има време, ще дойде този ден,
в който отново ще се върнете при мен ...
Припев:
Вярвай ми, зная че боли,
но аз си тръгвам (аз си тръгвам)
и си отивам (и си отивам)
Вярвай ми, зная че боли,
но аз си тръгвам
и си отивам