Я хотел въехать в город на белом коне,
Да хозяйка корчмы улыбнулася мне.
На мосту, видно, мельник взгляд бросил косой,
И остался я на ночь с хозяйкою той.
Конь узду рвал из рук, в путь просился скорей,
Но не слышат влюбленные лучших друзей.
Я всю ночь до утра в той корчме пировал,
А на привязи конь обо мне тосковал.
Белый конь, белый конь, я тебя потерял.
Белый конь от меня по степи ускакал.
Белый конь, белый конь, потерял я коня,
Только снег, белый снег укрывает меня.
Я наутро проснулся с хмельной головой,
Я понять не могу, что же стало со мной.
Где хозяйка моя, что всю ночь обнимал?
В чистом поле один на снегу я лежал…
Где же белый мой конь, где с казною сума?
Было лето вчера, а сегодня - зима.
Я хотел въехать в город на белом коне,
Да хозяйка корчмы улыбнулася мне.
Белый конь, белый конь, я тебя потерял.
Белый конь от меня по степи ускакал.
Белый конь, белый конь, потерял я коня,
Только снег, белый снег укрывает меня.
Александр МалининБелый конь
Добави в любими
643
Запазете час за физиотерапевт в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Език: Руски
Александр Малинин - Белый конь Текст
Докладвай текста
Александр Малинин - Белый конь Превод
Яхнал белия кон аз желаех да вляза в града,
Ала спря ме с лъстива усмивка кръчмарка една...
Мелничарят на моста ли имаше поглед тъй лош,
Но останах с онази кръчмарка през цялата нощ.
Как ме дърпаше конят по-скоро да тръгнем на път,
Ала могат ли влюбен приятели верни да спрат?
И пирувах във кръчмата цялата нощ, до зори,
Натъжен, конят вън да ме чака въжето протри.
Коне мой, коне мой, не можах да те спра.
Коне мой, ти препусна без мене в степта.
Коне мой, с теб изгубих и белия ден,
Само бял сняг се сипе сега върху мен.
А когато замаян събудих се на сутринта,
Се зачудих какво става с мен и къде съм сега?
Къде беше онази, която прегръщах в нощта?
Насред пусто поле се намерих аз сам на снега.
Де е белият кон, де е златото в мойта торба?
Беше лято до вчера, а зима е вече дошла.
Яхнал белия кон аз желаех да вляза в града,
Ала спря ме с лъстива усмивка кръчмарка една...
Коне мой, коне мой, не можах да те спра.
Коне мой, ти препусна без мене в степта.
Коне мой, с теб изгубих и белия ден,
Само бял сняг се сипе сега върху мен.
Докладвай превода Искам превод Добави преводАла спря ме с лъстива усмивка кръчмарка една...
Мелничарят на моста ли имаше поглед тъй лош,
Но останах с онази кръчмарка през цялата нощ.
Как ме дърпаше конят по-скоро да тръгнем на път,
Ала могат ли влюбен приятели верни да спрат?
И пирувах във кръчмата цялата нощ, до зори,
Натъжен, конят вън да ме чака въжето протри.
Коне мой, коне мой, не можах да те спра.
Коне мой, ти препусна без мене в степта.
Коне мой, с теб изгубих и белия ден,
Само бял сняг се сипе сега върху мен.
А когато замаян събудих се на сутринта,
Се зачудих какво става с мен и къде съм сега?
Къде беше онази, която прегръщах в нощта?
Насред пусто поле се намерих аз сам на снега.
Де е белият кон, де е златото в мойта торба?
Беше лято до вчера, а зима е вече дошла.
Яхнал белия кон аз желаех да вляза в града,
Ала спря ме с лъстива усмивка кръчмарка една...
Коне мой, коне мой, не можах да те спра.
Коне мой, ти препусна без мене в степта.
Коне мой, с теб изгубих и белия ден,
Само бял сняг се сипе сега върху мен.