Где взять мне силы разлюбить
И никогда уж не влюбляться?
Объятья наши разлепить,
Окаменевшими расстаться?
О, как вернуться не успеть?
О, как прощенья не увидеть?
То - нестерпимое - стерпеть?
Простить и не возненавидеть?
А Бог молчит, за тяжкий грех,
За то, что в Боге усомнились,
Он наказал любовью всех,
Чтоб в муках верить научились.
Я был блажен, я был жесток,
В своих желаниях ревнивых,
Чтоб хоть на родинку еще
Была ты менее красивой.
Но ты божественна была,
До исступленья совершенна.
Надежду только обожгла
и я молюсь самозабвенно.
А Бог молчит, за тяжкий грех,
За то, что в Боге усомнились,
Он наказал любовью всех,
Чтоб в муках верить научились.
Раскоролевить, развенчать,
Расцеловать по полустанкам,
Разоблачить, раздеть, разъять
Я красоту твою пытался.
Пусть крест мой вечный - тень ее -
Меня преследует до тленья.
Но, дай мне ночью воронье,
Пусть исклюет мои сомненья.
А Бог молчит, за тяжкий грех,
За то, что в Боге усомнились,
Он наказал любовью всех,
Чтоб в муках верить научились.
Александр МалининМольба
Добави в любими
522
Запазете час за козметик в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сега Език: Руски
Александр Малинин - Мольба Текст
Докладвай текста
Александр Малинин - Мольба Превод
Как да намеря сили да разлюбя?
Как да откъсна аз от теб ръце?
Навеки любовта си да загубя,
да кажа сбогом с каменно сърце?
О, как назад да не вървя,
към прошка пътя да опазя?
Как нетърпимото да изтърпя
и да простя, без да намразя?
А Бог мълчи, заради грях суров.
Невярващите в него той накара
в страдание и мъки от любов,
да се научат някога на вяра...
Блажен аз бях, и бях жесток
в желанията си ревниви -
кусури да намеря сто -
да не си толкова красива.
Но не - божествена бе ти,
и до полуда съвършена.
Надеждата ми се стопи,
в несвяст молитвата си шепна.
А Бог мълчи, заради грях суров.
Невярващите в него той накара
в страдание и мъки от любов,
да се научат някога на вяра...
Как исках да те принизя,
разоблича и развенчая.
Да стъпча твоята красота,
да пръсна твоята омая.
И нека сянката ти - моят кръст -
да ме преследва чак до тлена,
да дойдат врани - нека изкълват
в нощта последните съмнения.
А Бог мълчи, заради грях суров.
Невярващите в него той накара,
в страдание и мъки от любов,
да се научат някога на вяра..
Докладвай превода Искам превод Добави преводКак да откъсна аз от теб ръце?
Навеки любовта си да загубя,
да кажа сбогом с каменно сърце?
О, как назад да не вървя,
към прошка пътя да опазя?
Как нетърпимото да изтърпя
и да простя, без да намразя?
А Бог мълчи, заради грях суров.
Невярващите в него той накара
в страдание и мъки от любов,
да се научат някога на вяра...
Блажен аз бях, и бях жесток
в желанията си ревниви -
кусури да намеря сто -
да не си толкова красива.
Но не - божествена бе ти,
и до полуда съвършена.
Надеждата ми се стопи,
в несвяст молитвата си шепна.
А Бог мълчи, заради грях суров.
Невярващите в него той накара
в страдание и мъки от любов,
да се научат някога на вяра...
Как исках да те принизя,
разоблича и развенчая.
Да стъпча твоята красота,
да пръсна твоята омая.
И нека сянката ти - моят кръст -
да ме преследва чак до тлена,
да дойдат врани - нека изкълват
в нощта последните съмнения.
А Бог мълчи, заради грях суров.
Невярващите в него той накара,
в страдание и мъки от любов,
да се научат някога на вяра..