Qui dove il mare luccica,
e tira forte il vento
sulla vecchia terrazza
davanti al golfo di Surriento
un uomo abbraccia una ragazza
dopo che aveva pianto
poi si schiarisce la voce,
e ricomincia il canto
Ti voglio bene assai
ma tanto tanto bene sai
è una catena ormai
che scioglie il sangue dint’e vene sai…
Vide le luci in mezzo al mare,
pensò alle notti là in America
ma erano solo le lampare
e la bianca scia di un’elica
senti il dolore nella musica,
e si alzò dal pianoforte
ma quando vide la luna uscire
da una nuvola,
gli sembrò più dolce anche la morte
guardò negli occhi la ragazza,
quegli occhi verdi come il mare
poi all’improvviso usci una lacrima
e lui credette di affogare
Ti voglio bene assai
ma tanto tanto bene sai
è una catena ormai
che scioglie il sangue dint’e vene sai...
Potenza della lirica,
dove ogni dramma è un falso
che con un po’ di trucco e con la
mimica
puoi diventare un altro
ma due occhi che ti guardano,
così vicini e veri
ti fan scordare le parole,
confondono i pensieri
così diventa tutto piccolo,
anche le notti là in America
ti volti e vedi la tua vita,
come la bianca scia di un’elica
ma sì, è la vita che finisce,
ma lui non ci penso poi tanto
anzi, si sentiva già felice,
e ricominciò il suo canto
Ti voglio bene assai
ma tanto tanto bene sai
è una catena ormai
che scioglie il sangue dint’e vene sai... (х2)
Andrea BocelliCaruso
Добави в любими
6634
Докладвай видеото
Категории: класическа Език: Италиански
Andrea Bocelli - Caruso Текст
Докладвай текста
Andrea Bocelli - Caruso Превод
Там където блести морето
и вятърът духа силно
на пристана на стария кей,
пред залива на Соренто
един мъж прегръща едно момиче
и след като спира да плаче,
прочиства гласа си
и запява:
Обичам те много!
Много, много, много те обичам!
Обич силна като брънки на верига.
Кръвта във вените ми започва да кипи!
Вижда светлини на средата на морето
и мисли за Америка,
но това са само светлините
на рибарските лодки
и една бяла следа оставаща след тях.
Усеща болката от музиката.
Става от пианото,
но когато вижда луната,
изгряваща зад облака...
...му се струва, че дори и тази
луна е по-сладка дори от смърта
Поглежда отново в очие на момичето
тези очи по-зелени дори от морето.
След това от окото му се отронва сълза,
която се опитва да преглътне и пак запява:
Обичам те много!
Много, много, много те обичам!
Обич силна като брънки на верига.
Кръвта във вените ми започва да кипи!
Силата на лириката, където
всяка драма е фалшива,
където с малко грим и мимика различна,
можеш за миг да станеш някой друг.
Но тези две очи, които те гледат
са толкова истински и близки,
че в миг те карат да забрашив думите си
и объркват мислите ти.
Така всичко става толкова дребно и нищожно,
дори и нощите прекарани в Америка.
Обръщаш се назад и виждаш живота си
като бялата следа на лодките,
оставена в морето.
Е, да живота свършва...
Но той не мисли за това!
Напротив, дори отново вече
се чувства щастлив
и отново започва да пее:
Обичам те много!
Много, много, много те обичам!
Обич силна като брънки на верига.
Кръвта във вените ми започва да кипи! (х2)
Докладвай превода Искам превод Добави преводи вятърът духа силно
на пристана на стария кей,
пред залива на Соренто
един мъж прегръща едно момиче
и след като спира да плаче,
прочиства гласа си
и запява:
Обичам те много!
Много, много, много те обичам!
Обич силна като брънки на верига.
Кръвта във вените ми започва да кипи!
Вижда светлини на средата на морето
и мисли за Америка,
но това са само светлините
на рибарските лодки
и една бяла следа оставаща след тях.
Усеща болката от музиката.
Става от пианото,
но когато вижда луната,
изгряваща зад облака...
...му се струва, че дори и тази
луна е по-сладка дори от смърта
Поглежда отново в очие на момичето
тези очи по-зелени дори от морето.
След това от окото му се отронва сълза,
която се опитва да преглътне и пак запява:
Обичам те много!
Много, много, много те обичам!
Обич силна като брънки на верига.
Кръвта във вените ми започва да кипи!
Силата на лириката, където
всяка драма е фалшива,
където с малко грим и мимика различна,
можеш за миг да станеш някой друг.
Но тези две очи, които те гледат
са толкова истински и близки,
че в миг те карат да забрашив думите си
и объркват мислите ти.
Така всичко става толкова дребно и нищожно,
дори и нощите прекарани в Америка.
Обръщаш се назад и виждаш живота си
като бялата следа на лодките,
оставена в морето.
Е, да живота свършва...
Но той не мисли за това!
Напротив, дори отново вече
се чувства щастлив
и отново започва да пее:
Обичам те много!
Много, много, много те обичам!
Обич силна като брънки на верига.
Кръвта във вените ми започва да кипи! (х2)