АнтонинаМъртва странa

Тръгна си така изведнъж онзи ден,
още помня как се пристисна в мен.
В този ден студен,
по-студен, най-студен,
с другия багаж ти отнесе и мен.
Ти на другия край на света си днес,
да живея без теб невъзможно е,
и не искам да виждам очите ти през телефон.
Как ограбва това разстояние
и сърцето замръзва - бездомно е.
Всичко беше ми ти, и любов,
и приятел, и дом.
Не достигат тези думи до теб.
Припев:
Толкова хора, а тихо е,
сякаш завинаги празно е при нас.
При разделените, тъжните,
тези, които обичат и плачат сами - сами.
Тежкият живот раздели сто сърца,
тъжни сами, те се скитат сега.
Лудите сме тук и се борим с това,
нека съживим тази мъртва страна.
Ти на другия край на света си днес,
да живея без теб невъзможно е,
и не искам да виждам очите ти през телефон.
Как ограбва това разстояние
и сърцето замръзва - бездомно е.
Всичко беше ми ти, и любов,
и приятел, и дом.
Не достигат тези думи до теб.
Припев:
Толкова хора, а тихо е,
сякаш завинаги празно е при нас.
При разделените, тъжните,
тези, които обичат и плачат сами - сами. х2