ArteryРобски чувства

Ти сега стоиш пред мен,
аз взирам се дълбоко в тебе -
малка си като на длан,
като на географска карта.
Ръка протягам да те пипна,
но разбирам - далеч си ти.
Как желая, как го искам...
да съм на теб за миг дори.
Припев:
И вечно моето сърце
ще бъде роб на таз' земя.
И винаги ще съм дете,
и вечно ще ме лей скръбта.
Живея във фалшив покой
във вяра, изкривени чувства...
Но дразнещ вечният застой,
създал е в мене дребни буйства.
И някъде във дълбините
на мистериозното небе
живеел в прашасал въздух
човек с надежда във сърце.
Повдигнал бавно той главата
и срещнал с погледа света,
за който вечно той копнял е,
за въздух и за свобода.
Очите носталгично
от гледката отпили,
сърцето затуптяло,
устата - промълвила:
Припев:
И вечно моето сърце
ще бъде роб на таз' земя.
И винаги ще съм дете,
и вечно ще ме лей скръбта.
Живея във фалшив покой
във вяра, изкривени чувства...
Но дразнещ вечният застой,
създал е в мене дребни буйства.