ТоникаСутрин рано, вечер късно

Той:
Сутрин рано, сутрин рано
птица ме събужда с твоя глас.
И в росата сутрин рано
твойте плахи стъпки търся аз,
търся аз...
Тя:
Сутрин рано, сутрин рано
стига ми усмивката една.
Искам само, искам само
ти да си до мен, а не в съня,
не в съня.
Припев:
Колко малко ни е нужно
и напук на всяка суета -
да замръкнем със надежда
и посрещнем будни утринта...
Той:
Вечер късно, вечер късно
търся те сред толкова звезди -
в бяла дреха и на пръсти
с мене да танцуваш само ти,
само ти.
Тя:
Вечер късно, вечер късно
стига ми прегръдката една.
И възкръсвам, и възкръсвам
в твоите ръце, а не в съня,
не в съня...
Припев:
Колко малко ни е нужно
и напук на всяка суета -
да замръкнем със надежда
и посрещнем будни утринта...