Познавам те от хиляди години.
Но всеки път разделя ни Света.
Понякога играем чужди роли,
но винаги накрая се прощаваме с тъга?
За нов живот си бяхме обещали
да споделим нашата съдба.
До днес те търсих…със ласки закъсняли.
И ето те до мене- и наяве, и в съня.
Припев:
Пак, пак, пак…
Аз се влюбвам във теб като хлапак.
Пак, пак, пак…
Аз се влюбвам във теб като хлапак.
Познавам те от хиляди години.
И още хиляди очакват ни сега.
Безброй пътеки със теб ще извървиме.
Дори, когато двамата сме вече светлина.
Припев:
Пак, пак, пак…
Аз се влюбвам във теб като хлапак.
Пак, пак, пак…
Аз се влюбвам във теб като хлапак. /2/
текст: Пепи Писарски и Иван Несторов‘15