Там на брега на пролетта
ще се спра за миг и света ще прегърна.
Сам на брега на есента
ще броя луни, в свойте спомени ще се върна.
Но лятото ми давам на теб.
Припев:
Искам с мен на брега на мойто лято да останеш.
Там да спрем и Времето съвсем да ни забрави.
Заедно две пътеки в мрака светли да оставим.
Лятото на моите дни е за теб.
Там на зимния ми бряг
ще допрем ръце и студа ще прогоним.
Две прегърнати души заедно вървят,
поели своя път към безкрая.
Защото лятото си дадох на теб...
Припев:
Искам с мен на брега на мойто лято да останеш.
Там да спрем и Времето съвсем да ни забрави.
Заедно две пътеки в мрака светли да оставим.
Лятото на моите дни е за теб.
Времето не може да ни разбере.
Лятото на моите дни е за теб.
Припев:
Искам с мен на брега на мойто лято да останеш.
Там да спрем и Времето съвсем да ни забрави. /2/
Заедно две пътеки в мрака светли да оставим.
Лятото на моите дни е за теб.
текст: Пепи Писарски ‘16