Отново се събуждам тук,
до болка е познато всичко,
а обещаното го няма пак -
омръзна ми да чакам.
Загубих слънчевите чувства
и вярата във лятото изгубих,
а обещаното го няма пак -
напук на есента душата се събуди.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен,
а-ха, във обратна посока вървя.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен,
а-ха
Със отрицанието си в борба
задъхвам се, но май ще оцелея.
'Не трябва да се гледа слънцето с очи' -
това пробутват ми като идея.
Няма да си купя тъмни очила -
към слънцето ще гледам и ще пея -
денят ще виждам като ден,
за обещаното копнея.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен,
а-ха, във обратна посока вървя.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен,
а-ха, във обратна посока вървя.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен,
а-ха.