Б.Т.Р.Дъждостих

Отново сам вървя, в дъжда сълзите крия
Падащите капки гласът ми заглушават
Студен безкрай като тъга се движи
Угасва огъня в сърцето ми
Мисля си за теб сега, за бързите ти стъпки
Спомням си очите ти и сълзите на раздяла
Тогава също дъжд валеше
Тогава всъщност всичко свърши
Пр.
Няма да чакам, това ли е краят
Проклинам дъжда и всички мъгли
Очаквам есенно слънце да дойде
В което да видя твойте очи.