Б.Т.Р.В пламъка на ада

Червена е на слънцето пламтящата глава,
и кървав е брегът на залеза далечен.
До бяло нажежена е и бедната земя,
и под краката е безмилостно горещо.
Напразно се опитваме да спрем с ръка
на времето отворените вени.
Червено,всичко е червено от кръвта
и няма място за спасение.
След нас защо препуска на своя черен кон?
Душата тялото напуска в предсмъртния си стон.
Бавно тя пое на пътя към своя вечен дом.
Ще носим важно кръста на своя смъртен грях.
Ще изстинат всички чувства,
ще горим в пламъка на ада,
докато всяка своя грешка докрай се изплати,
ще вървим през огнена жарава,
докато тягостна и грешна душата си спасим.
Ще горим в пламъка на ада,
докато всяка своя грешка докрай се изплати,
ще вървим през огнена жарава,
докато тягостна и грешна душата си спасим.