Bisolini (Бисолини)Dak

Седя си там,на пейката Дак-а седя си сам
Във квартала заспивам, сънувам, знам че няма път който води от там
обратно насам
някой ден ще сме заедно пак, само че там
Седя си там,на пейката Дак-а седя си сам
Във квартала заспивам, сънувам, знам че няма път който води от там
обратно насам
някой ден ще сме заедно пак, само че там
Като кошмар ми започна деня
когато сутринта телефона иззвъня
не беше никак лесно да свикна с мисълта
не разбрах, не повярвах, не вярвам и сега
беше нощ и не разбирах, подавах сам, там на пейката седях си
и знаех че ще дойдеш, знам, път няма да пред райската врата
път обратно назад, няма пътека една
още помня онзи ден, как седяхме братле
как седяхме двамата, ти бе с усмивка на лице
така те помня, такъв оставаш за мен
гледам нагоре, с поглед те търся всеки ден
поглеждам нагоре, а там в небето блестеше звезда
гледах нагоре, щото беше само една
к'во стана братле, кой да питам за т'ва
щом безсилен се чувствам и как да върна деня
за мен ти си просто човекът, който изчезна в нощта
кой да питам къде и колко далеч си сега
който пише съдбата думата сбогом избра
кой решава, що избра за теб да пише така
Седя си там,на пейката Дак-а седя си сам
Във квартала заспивам, сънувам, знам че няма път който води от там
обратно насам
някой ден ще сме заедно пак, само че там
Седя си сам, на пейката тракам, подавам сам, седя си там
Във квартала заспивам, сънувам, знам че няма път който води от там
обратно насам
някой ден ще сме заедно пак, само че там
20 години само, но 200 години следа
200 години ще плаче за тебе тези земя
за някой беше прекрасен, за други странен филм
за нас беше смях безкраен, не беше филм
ти и аз и още 100 поне засилени
Друг бил пътя приятел,а бяхме сигурни
не знам какво е когато сърцето просто спре
не знам какво е чувството вътре в мен братле
когато гледам нагоре да мисля за това
защо трябваше точно ти да си примера
всички видяхме как изгасна една звезда
почивай в мир приятел, жив си в 200 сърца
бяхме заедно всичките, бяхме in the sky
кой решава за теб, някъв forever hight
не можеха да ни гонят, не можеха да ни спрат
нямаше как да очакваме ден на страшния съд
и к'во стана накрая, историята беше там
пак в квартала на пейката, съдба, седнал съм сам
някой каза знак, аз казах просто съдба
ден 13 , 200 души мълчание и тишина
Седя си там,на пейката Дак-а седя си сам
Във квартала заспивам, сънувам, знам че няма път който води от там
обратно насам
някой ден ще сме заедно пак, само че там
Седя си там,на пейката Дак-а седя си сам
Във квартала заспивам, сънувам, знам че няма път който води от там
обратно насам
някой ден ще сме заедно пак, само че там