БлизнацитеПрозаично

Края дойде старшен и внезапен, заслужих ли това?
Станах за тебе твоя стар приятел, нима може така?
От както спря да ме обичаш в света си прозаичен,
ума си губя и не вярвам в този край.
Припев:
Много ме боли, защо да лъжа,
адски ме боли, света е тъжен.
Бързаш може би - отивай вече,
ти си чужда и далечна.
Много ме боли, защо да лъжа,
адски ме боли, ноща е тъжна.
Нямаш ли очи да гледаш право в мен.
за последн път нали?!
Зная защо ти мълчиш тревожно, познавам те добре,
луташ се пак в лабиринта
сложен на своето сърце.
От както спря да ме обичаш
света и сив и прозаичен
ума си губя и не вярвам в този край.
Припев:
Много ме боли, защо да лъжа,
адски ме боли, света е тъжен.
Бързаш може би - отивай вече,
ти си чужда и далечна.
Много ме боли, защо да лъжа,
адски ме боли, ноща е тъжна.
Нямаш ли очи да гледаш право в мен.
за последн път нали?!
...света е тъжен, бързаш може би...
...Много ме боли ... нощта е тъжна,
нямаш ли очи да гледаш право в мен за последн път нали...